КАПБ това си ти
2023-12-09
Интересно
Камара на автомобилните превозвачи в България винаги се е стремяла да бъде в полза на всички водачи, превозвачи, собственици на транспортни фирми и техни служители, без значение дали са членове на КАПБ.
Живеем с транспорта – той е кръвоносната система на всяка държава и икономика. Всички ние, знаем че без транспорт няма напредък. КАПБ обаче не е просто организация, това сте всички Вие – настоящите и бъдещи членове.
Без Вас нямаше да има КАПБ.
Затова, стартирахме нова инициатива, чрез която периодично ще ви запознаваме с членовете на Камара на автомобилните превозвачи в България, като категорично желаем да подчертаем, че всеки един превозвач независимо от това дали е микро, малко, средно или голямо предприятие допринася за развитието на сектора и е добре приет при нас.
Днес ви представяме Захар Петрович Банов от град Шумен, собственик на „Булгартранс“ ООД. Той е бесарабски българин и се е преместил в България през 1992 г.
Как дойдохте в България?
- Като студент. Разпадаше се Съветския съюз и търсехме по-добро място за живеене, което се случва и сега реално. Тези неволи, които света ни сервира, трябва да ги превъзмогнем. Намираш си място и се установяваш. По-лесно е там, където ти е добре, затова аз и семейството ми сме в България.
Вие освен, че се занимавате с транспорт сте и много голям родолюбец и организирате много различни инициативи.
- Аз съм патриот. Искам нашата държава да просперира. Смятам, че всеки би трябвало да иска да направи държавата ни едно по-добро място за живеене. Член съм на Национално дружество „Традиция“. Там сме се събрали само хора, които вярваме, че ние трябва да си пазим нашата си страна. Това е нашият дом, държавата сме ние, ако не сме ние – хората, държава няма да има.
Как започнахте да се занимавате с транспорт?
- С транспорт започнахме да се занимаваме на шега. Мислехме, че всичко е едни таблици, пресмятане на инвестициите, които трябва да направим и колко ще ни излиза. И така през 2007 г. след много смятане купихме 28 камиона и започнахме.
Обичайно хората започват с 1-2 камиона, а пък вие с 28?
- Ами да, имахме смелост, но после дойде 2008 г. и настъпи криза, което пък ни принуди да се научим в движение на много неща. Понеже ни е бил много скучен живота, затова се захванахме с транспорт (смее се).
Какво се промени от 2007 г. до днес?
- През годините увеличихме камионите до 60. Сега ги намаляваме. Нашата формула за автопарка беше: 3 години или 450 000 км на превозно средство и го сменяме. Ние специализираме основно в хладилен транспорт за бързи експресни доставки като периметърът ни беше от Португалия до Санкт Петербург. Нашият девиз е „Където сме ние, там е победата“.
Защо предприехте това намаляване на автопарка?
- Защото като цяло работата е динамична и тежка, защото времето се брои на час, а не на ден. Съответно, това е много натоварващо. Средата също ни принуждава. Глобите, които се налагат в Европа не са никак малки. Транспортът е като една вода – не знаеш колко и какви подводни камъни може да има.
Какво може да направи държавата, така че да улесни този бизнес?
- Държавата трябва да я има. Просто, държавата трябва да я има, а в момента срещаме трудности от всякакво естество и държавата я няма. Хората правят държавата, а ние в момента вървим на самотек. Причините за това са много, но нека просто вземем добрите практики от света, защото от райско място, превръщаме България в пустиня.
Ако сега дойде един млад човек при вас и поиска съвет, защото желае да се занимава с транспорт, какво ще му кажете?
- Ако му е толкова скучно, нека заповяда (смее се). Когато бях малък баща ми беше международен шофьор, тогава той ме питаше какъв искам да стана. Аз разбира се винаги отговарях, че искам да съм шофьор. Съдба.
С какво ви е полезна Камарата и кога най-вече се обръщате към нея?
- Винаги ни е помагала, ние сме членове на КАПБ от самото ѝ създаване. Истината, е че когато хората са професионалисти ти можеш да очакваш помощ. Ако в държавната администрация имаме специалисти с каквито разполага Камарата, тогава нашият бранш ще бъде по-проспериращ и по-успешен, защото в момента администрацията не просто не ни помага, а ни пречи.
