КАПБ, това си ти!

Камара на автомобилните превозвачи в България винаги се е стремяла да бъде в полза на всички водачи, превозвачи, собственици на транспортни фирми или пък техни служители, без значение дали са членове на КАПБ. Живеем с транспорта – той е кръвоносната система на всяка една държава и икономика. Всички ние, знаем че без транспорт няма напредък.

КАПБ обаче не е просто организация, това сте всички Вие – настоящите и бъдещите членове. Без Вас нямаше да има КАПБ.

Затова, от днес стартираме нова инициатива, чрез която периодично ще ви запознаваме с членовете на Камара на автомобилните превозвачи в България, като категорично желаем да подчертаем, че всеки един превозвач независимо от това дали е микро, малко, средно или голямо предприятие допринася за развитието на сектора и е добре приет при нас.

Първият ни гост е Георги Георгиев от град Хасково, управител и съдружник на „Джи ти Ем“ ЕООД. В транспортния бизнес е от 23 години, през които казва, че е видял всичко, но въпреки това дори и да може да върне времето назад е категоричен че отново би започнал да се занимава с транспорт.

Кога започнахте да се занимавате с транспорт?

- Фирмата е създадена през 2000 г., т.е. вече 23 години. Тогава просто купихме един камион, за да обслужва бизнеса ни към онзи момент – търговия на стоки внос от Турция. В един момент обаче търговията намаля, а неусетно и за мен камионите се увеличиха и станахме, превозвач на товари предимно извършващ превози от и за Турция.

За 23 години как се разви бизнесът ви, през какво минахте?

- Минал съм през всичко. 2008 г. беше много лоша за всеки един от нас, но ние сме семейна фирма, нямаме заеми и се справихме тогава, справяме се и сега. Поддържаме техниката, с която работим, имаме складова база  в Хасково и паркинг за леки и товарни автомобили.

Какво Ви мотивира през тези години да се занимавате с транспорт?

- Човек трябва да работи, за да е жив. Най-много обаче ме мотивира семейството и децата ми.

С това ли искахте да се занимавате?

- Не, не, съвсем случайно започнах да се занимавам с транспорт, аз дори никога не съм работил в този сектор преди, за разлика от много други собственици на транспортни фирми.

Какво бихте казали на човек, който сега иска да започне да гради своята транспортна компания?

- Сега ли? Да не започва (смее се). Трудно е в момента, при нас условията са… Заплатата на шофьора в Германия е 4000-5000 евро – заплата, осигуровка, командировъчни – 5000 евро.  В България държавата мачка бизнеса и ако можехме всички превозвачи да даваме такива заплати, шофьорите ни щяха да са си тук. Идва обаче следващият проблем – пътищата, виждаме колко са разбити и опасни.

Какви са най-големите трудности за българския превозвач, какво трябва да се промени, за да бъде по-лесно на бизнеса?

- Трудно е с хората, няма вече професионални техникуми откъдето да излизат подготвени кадри. Трудно е и със законодателството, всеки прави каквото си иска без да се съобразява това добре ли е или не за шофьорите, превозвачите, спедиторите и всички по веригата. Давам пример: вчера един от камионите ми се нареди на опашката от турска страна, чакането в момента е голямо. Всеки ден чакане само камионът, без заплатата на шофьора ми струват 300 лв. Командировка, ЧМР-та, застраховки… те си вървят. Не може турските органи да работят на 3 гишета, а българите на 9 гишета да не могат да поемат същия трафик. Това са милиони загуби на ден.

Ако върнете времето назад бихте ли започнал отново да се занимавате с транспорт?

- Да, категорично – да! Но може би отговорът ми е такъв, защото просто вече съм свикнал. Нямам пречки, неизвестни и като цяло нещо, което да ми е непознато в сферата. Не съжалявам и никога не съм съжалявал за това, че се занимавам с транспорт. Намалил съм техниката, вече съм полу-пенсионер, така че просто искам всички около мен – семейство и служители, да са добре и да бъдат доволни.

Защо сте член на Камара на автомобилните превозвачи в България?

- Камарата много ми помага. Звъня за абсолютно всеки един проблем, който изникне, без значение колко е часът. Помагат ми винаги, особено при проблеми по границите от всякакво естество. Общо взето, ако някой не си свърши работата Камарата му я върши.