Необходима е философия за развитието на пътната инфраструктура, а не безцелно събиране на пари

Необходима е философия за развитието на пътната инфраструктура, а не безцелно събиране на пари. Вчера, в телевизионно интервю, служебният министър на регионалното развитие и благоустройството – арх. Виолета Комитова, за пореден път заяви, че пътните такси в страната са прекалено ниски и МРРБ вече работи по тяхното увеличаване. Обръщаме внимание на институциите, че вдигането цената на пътните такси ще доведе до ново оскъпяване на стоките от първа необходимост. Това се случи и при старта на тол системата през 2020 г. Удачен ли е моментът това да се случи отново, но този път в условията на галопираща инфлация и непрекъснато покачващи се цени? Камара на автомобилните превозвачи в България, категорично заявява, че транспортния бранш отказва да носи отговорност за прекомерно скъпото изграждане на тол система в България. От самото начало алармирахме, че предвидените 180 млн. лв. за изграждането й  у нас е прекалено голяма цена, която ще бъде платена от българския данъкоплатец.  Към тях е редно да се отбележат и допълнителните 141 млн. лв., които се изплащат на Консорциума КАПШ ДЗЗД за поддръжка на електронната система за пътно таксуване. Транспортния бранш отказва да плаща финансовите загуби на АПИ заради плащането на 7% комисионна към Националните доставчици на услуги. От месеци сигнализираме всички институции – в случай на техническа грешка възникнала не по вина на водача, а на т.нар. бордово устройство, превозвачът е принуден да плати глоба. По този начин за недекларирана пътна такса от 1 лв., превозвач е задължен да плати компенсаторна такса на стойност минимум 750 лв. Винаги сме подчертавали че в България не са необходими 295 контролни рамки на тол системата, които както виждаме само оскъпяват нейната поддръжка. Транспортният бранш категорично отказва да плаща цената за провала на електронната система за събиране на пътни такси в България. КАПБ многократно е настоявала тол такси да плащат само и единствено превозните средства, които използват автомагистралите в страната. При разработване на тол системата в България изцяло отсъстваше философията местните превозвачи да имат алтернатива за сметка на транзитния трафик. Това може да се случи по примера на Унгария – при наличието на алтернативен път, както е в случая с АМ „Тракия“ и подбалканския път, транзитният трафик да бъде задължен да използва автомагистралата, а за българските превозвачи да бъде разработен механизъм за насърчаване използването на алтернативния маршрут. КАПБ категорично подкрепя плащането на тол такси, но справедлив начин  на таксуване означава и лекия трафик да плаща тол такси. Това трябва да се случва при равни условия с тежкотоварния трафик т.е. само за движение по автомагистралите в страната. По този начин за кратки разстояния няма да бъде необходимо водачите на леки автомобили да  плащат винетка, а автомагистралите ще бъдат освободени от така или иначе голямото натоварване. Като пример за справедлив модел на пътно таксуване може да вземем съседните страни на България – Гърция, Турция, Македония и Сърбия, където са въведени тол такси както за тежкотоварни, така и за леки превозни средства. Разбира се това трябва да бъде въведено поетапно. Единствено по този начин би могло да се постигне честен и недискриминационен модел на пътно таксуване, защото към този момент, който и да е лек автомобил в страната използва 20 000 км от републиканската пътна мрежа за едва 0,26 лв. на ден в случай че собственикът му си е закупил годишна винетка на стойност 97 лв. За сравнение може да посочим курс от София до Бургас по АМ „Тракия“ с най-масово използвания камион в страната – екокатегория Евро 3, който струва на превозвачите 57,59 лв. в посока.